понацепил

Речник на българския език

1. понацепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепил е производна форма на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понацепил — мин. деят. св. прич. м. р.

понацепил е производна форма на понацепя (мин. деят. св. прич. м. р.).