понацепил
1.
понацепил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понацепил
е производна форма
на понацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понацепил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понацепил
е производна форма
на понацепя (мин. деят. св. прич. м. р.).