понацепи

Речник на българския език

1. понацепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понацепи е производна форма на понацепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понацепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понацепи е производна форма на понацепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понацепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понацепи е производна форма на понацепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понацепи — повелително наклонение, ед. ч.

понацепи е производна форма на понацепя (повелително наклонение, ед. ч.).