понацепеше

Речник на българския език

1. понацепеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понацепеше е производна форма на понацепя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понацепеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понацепеше е производна форма на понацепя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).