понацепело

Речник на българския език

1. понацепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацепело е производна форма на понацепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понацепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понацепело е производна форма на понацепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).