понацепела

Речник на българския език

1. понацепела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понацепела е производна форма на понацепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понацепела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понацепела е производна форма на понацепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).