понацепел

Речник на българския език

1. понацепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепел е производна форма на понацепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понацепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понацепел е производна форма на понацепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).