понацепвал е

Речник на българския език

1. понацепвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепвал е е производна форма на понацепвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понацепвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепвал е е производна форма на понацепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понацепвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепвал е е производна форма на понацепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).