понацепвало е

Речник на българския език

1. понацепвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацепвало е е производна форма на понацепвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понацепвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацепвало е е производна форма на понацепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понацепвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацепвало е е производна форма на понацепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).