понацепвало

Речник на българския език

1. понацепвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацепвало е производна форма на понацепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понацепвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понацепвало е производна форма на понацепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понацепвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понацепвало е производна форма на понацепвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понацепвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понацепвало е производна форма на понацепвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).