понацепвал

Речник на българския език

1. понацепвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепвал е производна форма на понацепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понацепвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понацепвал е производна форма на понацепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понацепвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понацепвал е производна форма на понацепвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понацепвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понацепвал е производна форма на понацепвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).