понацепва

Речник на българския език

1. понацепва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понацепва е производна форма на понацепвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понацепва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понацепва е производна форма на понацепвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понацепва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понацепва е производна форма на понацепвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).