понахранил е

Речник на българския език

1. понахранил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понахранил е е производна форма на понахраня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понахранил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понахранил е е производна форма на понахраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).