понахранило

Речник на българския език

1. понахранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понахранило е производна форма на понахраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понахранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понахранило е производна форма на понахраня (мин. деят. св. прич. ср. р.).