понахранил

Речник на българския език

1. понахранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понахранил е производна форма на понахраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понахранил — мин. деят. св. прич. м. р.

понахранил е производна форма на понахраня (мин. деят. св. прич. м. р.).