понахрани

Речник на българския език

1. понахрани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понахрани е производна форма на понахраня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понахрани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понахрани е производна форма на понахраня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понахрани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понахрани е производна форма на понахраня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понахрани — повелително наклонение, ед. ч.

понахрани е производна форма на понахраня (повелително наклонение, ед. ч.).