понахранел

Речник на българския език

1. понахранел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понахранел е производна форма на понахраня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понахранел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понахранел е производна форма на понахраня (мин. деят. несв. прич. м. р.).