понаучил е

Речник на българския език

1. понаучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаучил е е производна форма на понауча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаучил е е производна форма на понауча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).