понаучило

Речник на българския език

1. понаучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаучило е производна форма на понауча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаучило е производна форма на понауча (мин. деят. св. прич. ср. р.).