понаучил

Речник на българския език

1. понаучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаучил е производна форма на понауча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаучил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаучил е производна форма на понауча (мин. деят. св. прич. м. р.).