понатъртил съм

Речник на българския език

1. понатъртил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понатъртил съм е производна форма на понатъртя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понатъртил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понатъртил съм е производна форма на понатъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).