понатъртил е

Речник на българския език

1. понатъртил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатъртил е е производна форма на понатъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатъртил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатъртил е е производна форма на понатъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).