понатъртили

Речник на българския език

1. понатъртили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понатъртили е производна форма на понатъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понатъртили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понатъртили е производна форма на понатъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).