понатъртила

Речник на българския език

1. понатъртила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатъртила е производна форма на понатъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понатъртила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понатъртила е производна форма на понатъртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).