понатъртил
1.
понатъртил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понатъртил
е производна форма
на понатъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понатъртил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понатъртил
е производна форма
на понатъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).