понатърти

Речник на българския език

1. понатърти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понатърти е производна форма на понатъртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понатърти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понатърти е производна форма на понатъртя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понатърти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понатърти е производна форма на понатъртя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понатърти — повелително наклонение, ед. ч.

понатърти е производна форма на понатъртя (повелително наклонение, ед. ч.).