понатъртел съм

Речник на българския език

1. понатъртел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понатъртел съм е производна форма на понатъртя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).