понатъртело

Речник на българския език

1. понатъртело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатъртело е производна форма на понатъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатъртело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понатъртело е производна форма на понатъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).