понатъртели

Речник на българския език

1. понатъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понатъртели е производна форма на понатъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понатъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понатъртели е производна форма на понатъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).