понатъртела е

Речник на българския език

1. понатъртела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатъртела е е производна форма на понатъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).