понатъртела

Речник на българския език

1. понатъртела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатъртела е производна форма на понатъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понатъртела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понатъртела е производна форма на понатъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).