понатъртел
1.
понатъртел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понатъртел
е производна форма
на понатъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понатъртел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
понатъртел
е производна форма
на понатъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).