понатъпчете

Речник на българския език

1. понатъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

понатъпчете е производна форма на понатъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понатъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

понатъпчете е производна форма на понатъпча (повелително наклонение, мн. ч.).