понатупа

Речник на българския език

1. понатупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понатупа е производна форма на понатупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понатупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понатупа е производна форма на понатупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понатупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понатупа е производна форма на понатупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).