понатрупаше

Речник на българския език

1. понатрупаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понатрупаше е производна форма на понатрупам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понатрупаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понатрупаше е производна форма на понатрупам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).