понатрупахте

Речник на българския език

1. понатрупахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понатрупахте е производна форма на понатрупам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понатрупахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понатрупахте е производна форма на понатрупам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).