понатрупаха

Речник на българския език

1. понатрупаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понатрупаха е производна форма на понатрупам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понатрупаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понатрупаха е производна форма на понатрупам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).