понатрупах

Речник на българския език

1. понатрупах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понатрупах е производна форма на понатрупам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понатрупах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понатрупах е производна форма на понатрупам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).