понатрупа

Речник на българския език

1. понатрупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понатрупа е производна форма на понатрупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понатрупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понатрупа е производна форма на понатрупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понатрупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понатрупа е производна форма на понатрупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).