понатрошила

Речник на българския език

1. понатрошила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатрошила е производна форма на понатроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понатрошила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понатрошила е производна форма на понатроша (мин. деят. св. прич. ж. р.).