понаточило
1.
понаточило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понаточило
е производна форма
на понаточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понаточило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
понаточило
е производна форма
на понаточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).