понаточили

Речник на българския език

1. понаточили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понаточили е производна форма на понаточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаточили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понаточили е производна форма на понаточа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).