понаточила

Речник на българския език

1. понаточила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаточила е производна форма на понаточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаточила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаточила е производна форма на понаточа (мин. деят. св. прич. ж. р.).