понаточил

Речник на българския език

1. понаточил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаточил е производна форма на понаточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаточил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаточил е производна форма на понаточа (мин. деят. св. прич. м. р.).