понаточил
1.
понаточил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понаточил
е производна форма
на понаточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понаточил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понаточил
е производна форма
на понаточа (мин. деят. св. прич. м. р.).