понаточеше

Речник на българския език

1. понаточеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понаточеше е производна форма на понаточа (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понаточеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понаточеше е производна форма на понаточа (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).