понаточели

Речник на българския език

1. понаточели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понаточели е производна форма на понаточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаточели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понаточели е производна форма на понаточа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).