понаточела

Речник на българския език

1. понаточела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаточела е производна форма на понаточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаточела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понаточела е производна форма на понаточа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).