понаточел

Речник на българския език

1. понаточел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаточел е производна форма на понаточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаточел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаточел е производна форма на понаточа (мин. деят. несв. прич. м. р.).