понаточвал си

Речник на българския език

1. понаточвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понаточвал си е производна форма на понаточвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понаточвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понаточвал си е производна форма на понаточвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понаточвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понаточвал си е производна форма на понаточвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).