понаточвал

Речник на българския език

1. понаточвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаточвал е производна форма на понаточвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаточвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаточвал е производна форма на понаточвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаточвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понаточвал е производна форма на понаточвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понаточвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаточвал е производна форма на понаточвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).