понатоплил

Речник на българския език

1. понатоплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатоплил е производна форма на понатопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатоплил — мин. деят. св. прич. м. р.

понатоплил е производна форма на понатопля (мин. деят. св. прич. м. р.).